Thursday, March 21, 2019

М IV (Гама), 2


"Така и за съществуващото се говори в много смисли, но всеки се отнася до едно начало: едни неща се наричат „съществуващи“ защото са същности, други – защото са свойства на същността, трети – защото са път към същността или са загивания, лишения, качества, или правещи или пораждащи същността; или на онези, които се казват за същността, или са отрицания на някое от тях или на същността. Затова и за несъществуващото казваме че е „несъществуващо“.
И както за всички „здравословни“ има една наука, подобно е положението и с останалите неща. Защото не само онези, които се казват относно едно нещо, трябва да се разглеждат от една наука, но и онези, които се казват спрямо една природа: защото и те по някакъв начин се казват относно едно. Следователно е явно, че съществуващите неща ще се разглеждат от една наука – доколкото са съществуващи. При всички случаи науката е главно за първото, от което зависят и другите, и поради което те някак се наричат. Та ако това е същността, то философът трябва да знае началата и причините на същностите."

No comments:

Post a Comment