„`Причина` (αἴτιον) по един начин се нарича наличното в
нещото, от което то става – като бронзът за статуята и среброто за чашата и техните родове; а
по друг начин видът и примерът. Това е основанието на същината[i] и
неговите родове, както за диапазона[ii] е двете
към едно и въобще числото, и частите на определението. Също – откъдето е
първото начало на промяната или на преминаването към покой, както е причинител
взелият решение и бащата за детето, и въобще създаващото за създаваното и
променящото за променящото се.
Също, за нея се говори като за целта – тя е
„това, заради което“, както е здравето за ходенето. Защото за какво ходи?
Казваме, че за да е здрав и казвайки така, мислим, че сме посочили причината. И
най-сетне всички онези, които, след като ги е задвижило друго, се оказват между него и
целта - както за здравето са отслабването или очистването, или лекарствата, или
инструментите. Нали всички те са заради целта, а се различават помежду си по
това, че едни са инструменти, а други – резултати.
No comments:
Post a Comment