М VII (Дзета), 1

"За съществуващото се говори в много смисли, както разяснихме по-рано в обсъждането за броя на смислите му: защото в един смисъл означава „що“-то и „ето това“, а в друг – качество или количество, или всяко от другите, които биват изказвани по такъв начин. 
Та за съществуващото се говори в толкова смисли; и е ясно, че от тях първо е „що“-то, което означава същността. Защото когато кажем „какво нещо е това“, казваме, че е добро или лошо, а не, че е три лакътя дълго или човек. Но когато казваме „що е“, не говорим за бяло, топло или три лакътя, а за човек или бог. 
А за останалите съществуващи се говори във връзка с така съществуващото: че едни са негови количествености, други – качествености, други - свойства, други – нещо друго такова."