"Най-напред
би трябвало да се помисли за какви начала и причини е тази наука, която търсим
и която наричаме мъдрост. Това веднага може да се разбере, стига само да се
разгледат схващанията, които имаме относно мъдрия. Първо приемаме, че мъдрият
познава всичко, доколкото е възможно, без обаче да има знание за всяко нещо
поотделно. След това считаме за мъдър онзи, който е способен да знае нещо,
което не е лесно да се знае (защото усещането примерно е обща способност за
всички и в това, да усещаш нещо, няма нищо мъдро). Освен това по-точният и
по-способният да преподава причините е по-мъдър в която и да е наука. Ако сравним самите науки, ще се
съгласим, че тази, която се избира заради самата себе си и заради чистото
познание, би трябвало да бъде наречена мъдрост с
по-голямо основание в сравнение с онази, която съществува заради резултатите
си: а тази, която управлява, е повече мъдрост от онази, която служи. Защото
мъдрият трябва да разпорежда, а не на него да му бъде нареждано и не той трябва
да се подчинява на друг, а отстъпващият в мъдростта трябва да се подчинява на
него."
No comments:
Post a Comment